Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Какво толкова - лекарска грешка.

Отрязваш главата, случайно...

После ще сипнеш в косата си пепел,

две-три сълзи, и - прощавай!

И те моля, Господи, моля те,

когато съм ЛОШО ранена,

изтръгни ми езика, проклетия!

Несправедлив е в момента...

Скъсай го, скъсай го, Господи!

Спаси ме от всичко нечисто.

Тогава съм грозно безпомощна,

тогава съм мръсна вълчица...

Извий ги - до кокал, до кокал!,

счупи ми ръцете, щом трябва,

но не давай на моята същност

да къса пак! Точно там, вляво...

Не се ли напука, ти пукнице?

И аз съм мечка, имам следи...

Изяж си отровата вътрешно -

та аз знам как боли, как боли!

Направи ме сладникава, бозава,

превърни ме във гадно желе,

и в мазна лъжа, и в продажница,

но е по-добре! Само ме спри...

Нали бил си обичал? Нали, Господи?

Не позволявай да се намразя!

Врагът е във мен, най-най-злостния -

аз не мога да си прощавам...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!