напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



G7


...Аз просто дилетантски я замествам.
К. Кондова, "Как се обича художник"

 

 

Разделям го със нея...

Какво казах, подялба?

Лъжа е! ТЯ го има.

И му е ножа, и хляба.

 

Краде ми го безсрамно в нощите (и дните),

а после той се чувства като Луцифер,

и ме натирва при тия същите, събратята...

И на границата между смъртта и живота,

срязал вените си върху своето разпятие,

ще ме вплита пак във всяка нота,

(любимата е здрава спойка за темелите)

и с всяка капка кръв, докато я свири,

ще граби, граби, граби! - от душата ми...

И я раздава, без да го разбират,

и ще се мрази после - яростно, неистово!,

защото, както винаги, ме е забравил...

И защото е такъв, какъвто е.

(Благодаря ти, Господи, че ми го даде!)

Ще ме иска - диво и първично,

огладнял за мен, като дете в сладкарница,

но би ме разпродал заради нея!

Двадесет и девет сребърника щастие,

двадесет и девет сребърника болка...

Ад и рай в едно - озонът му за дишане.

Не, не ревнувам, и нямам против,

защото, защото... Усмихвам се.

 

Да, ТЯ ще бъде много лъскава,

красива, неприлично съвършена.

Ще я харесват - някои и искрено,

(и него - дал му Бог талант и външност)

ще й се кланят, и ще го миропомазват...

Но тя ще е кънтяща дупка! -

тишина след фойерверк на панаир,

миризма на празно, на черупка...

Безпомощен, езически курбан

във Дяволското гърло на ждрелото -

зейналата паст за жертвоприношения,

а на изхода й нищо, нищо, нищо!

Ако ме няма мен, и точно мен -

да го очаквам, и осмислям лично...

 


G7 - вид акорд ("дантелен септакорд") в музиката.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух