|
Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО] G7...Аз просто дилетантски я замествам.
Разделям го със нея... Какво казах, подялба? Лъжа е! ТЯ го има. И му е ножа, и хляба.
Краде ми го безсрамно в нощите (и дните), а после той се чувства като Луцифер, и ме натирва при тия същите, събратята... И на границата между смъртта и живота, срязал вените си върху своето разпятие, ще ме вплита пак във всяка нота, (любимата е здрава спойка за темелите) и с всяка капка кръв, докато я свири, ще граби, граби, граби! - от душата ми... И я раздава, без да го разбират, и ще се мрази после - яростно, неистово!, защото, както винаги, ме е забравил... И защото е такъв, какъвто е. (Благодаря ти, Господи, че ми го даде!) Ще ме иска - диво и първично, огладнял за мен, като дете в сладкарница, но би ме разпродал заради нея! Двадесет и девет сребърника щастие, двадесет и девет сребърника болка... Ад и рай в едно - озонът му за дишане. Не, не ревнувам, и нямам против, защото, защото... Усмихвам се.
Да, ТЯ ще бъде много лъскава, красива, неприлично съвършена. Ще я харесват - някои и искрено, (и него - дал му Бог талант и външност) ще й се кланят, и ще го миропомазват... Но тя ще е кънтяща дупка! - тишина след фойерверк на панаир, миризма на празно, на черупка... Безпомощен, езически курбан във Дяволското гърло на ждрелото - зейналата паст за жертвоприношения, а на изхода й нищо, нищо, нищо! Ако ме няма мен, и точно мен - да го очаквам, и осмислям лично...
G7 - вид акорд ("дантелен септакорд") в музиката.
Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]
© Рейни. Всички права запазени!
|