напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Хибернация


Някога ще си тръгна оттук...

Просто знам, не правя планове.

Ще напиша стих -

първи и единствен,

и знам, че ще е много хубав.

Чувствам го в момента...

Може би ще хапвам само хляб и сол

(не, че сега е твърде различно)

или кой знае пък - може и трюфели.

Слабо ме вълнува...

Знам само едно - ще бъде с обичане.

Иначе нищо не си струва.

Не е казано, че трябва да ме искат.

Просто ще си ида - така, дори и никъде.

Без да взема и трошичка...

Тогава ще си имам и куче -

немската овчарка от мечтите ми.

Искам и камина, и пиано (нищо, че не свиря).

Може би дори ще пилотирам оня самолет.

И ще те чакам, докогато...

Всъщност, както винаги съм правила,

дори и в тази секунда.

Нищо, че ще кажат: "Глупаво!" -

не знаят колко съм щастлива,

макар и разпъвана от теб на кръста.

Ще ме разберат малцина...

И след миналото, обозначено с точка,

ще е бъдеще несвършено,

изначално предопределено! -

посочвам поантата циниците да се разсмеят,

но аз знам, че е така, и че така ще бъде.

...А сега е време на безсилие,

и на самотни провали.

Време на предателства, и точно от теб,

(аз никога те съм те изоставяла!)

от другите - омраза,

безразличие.

Уморих се...

Защо ми изпраща Бог още изпитания?!

Малко ли доказвах? И колко още трябва?

Трудно време е. Мъжко.

Любов по време на холера.

И жажда...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух