напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Анихилация


Отидох на пазара за железария.
И купих вериги.
Тежки вериги.
За теб, моя любов.

Жак Превер

 

Живот - проститутка,

стерилен от чувстване.

На всички си.

Ничий...

Без посока за в къщи.

 

Усмихваш се. Дишаш! Нали си свободна...

Повръщаш червата си в пристъп на щастие.

И е светло. Политаш.

Все по-нагоре!

Стигаш точката – връх. На обезсмисляне.

 

Светът ти е нафора - тежка трапеза!

Пиршество със храна. От Голяма Задушница.

И пътища, пътища...

Избор до Бога!

Неведом домът - върху него, Холандеца.

 

От кал сме създадени, пак ще сме пепел...

Само, Господи, НЕ преди кръста!

Ако счупят оковите

вътре - в сърцето,

не ме вдигайте! Пулсът е мъртъв.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух