напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Bad


Всички дяволи са седнали на масата -

време за залагане!

Със разпилени чаркове от скъсана пружина...

Рицарят отново стъпква розите,

събрани на разсъмване.

Озъбва се по мефистофелски поредната причина.

 

Уродливи недоносчета на вътрешния ад

прогарят вените -

късове от лава… И изригват!

Блъскат се навън като прокажени бездомници

и вият, вият, вият!

Просят (незаслужен) кислород.

А после йезуитски ги убива

липсата на смисъл от собственото раждане.

Изпръсканият с болка ешафод -

храна за Хадесови гарвани.

Обездумената от думите ти самота пирува...

 

Не се ли умори да бъдеш лош, до счупване?

Във един живот - до тук, дали не стига?

Забранявам! Не! Не позволявам повече!

Ще превържа плътно устните ти със шамия -

онази, моята. Срещу която си безпомощен.

И черното ще унищожа. Ще го разбия!

Обричам го чрез себе си на минало...

Тогава, гол и истински, във мен ще те кодирам -

ще те съблека до чувстване!

И слепите прогледнаха. Усети ли? Те вече виждат!

И реките разтрошиха бента! Преобърнаха си руслото!

Апокалипсисът намери обезоръжаващ пристан...

Ще те дочака от безконечното ти лутане!

Не, нямаш избор! Гравиран си в кръвта ми. И орисан!

Аз имам за съюзник Бог, съдбата, времето...

И ако греша, пъкълът ще композира лебедовата ми песен.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух