напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Memento!


Закъснял "Реквием за една мръсница"
Почивай в мир, Искрéна!

 

Присяда ми в гърлото. Урна от спомени...

Едва сега си задавам въпроса: защо?

Защо наказваш до смачкване, Господи?

Като проклятие над генетичен код.

 

И сякаш малко все беше прокобата -

адът върху теб не спираше да се изсипва.

От невръстна мразена, прогонвана,

а аз исках заедно! Бяхме деца. И те обичах.

 

И все малко ти беше прокобата...

И упойващите препарати,

които изсмукваха чувствата -

в психиатрия за наркомани.

Но и това не стигаше!

Непрекъснати предателства, и самотата.

Изоставяха те всичките!

Родители, познати. И любовта ти.

 

Явно малко ти беше прокобата.

Накрая Бог те взе, но направи изключение -

не осъди на смърт и утробата ти.

Знаеш ли, понякога си спомням за нея...

Там, под амвона, в църквата,

й оставих твоя подарък за мен, последния.

Успокои ли се вече душата ти,

или може би дириш от някой възмездие?

 

Сигурно малко ти беше прокобата,

но плати с лихвите, ако нещо дължеше,

и дано изкупи в аванс греховното

за целия бъдещ живот на детето си...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух