напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Карма


на Слав

 

Имената им са нарисувани във въздуха

като сфумато във каданс. Не избледняват

пресечените нишки: мишена в зèница! -

преторианците на собствените си олтари...

 

И те, оръфаните краища на дупките

все още пазят мириса на изгоряло -

от порива да страдат тайно, глупаво

за стъпканите вътрешни скрижали.

 

Да, черният оман е накит с остри ръбове,

разкъсващ често тъничките капиляри,

но влял се някога във вените ми на разсъмване,

обгръща ме в халката си, и ставам цяла.

 

Проникнал във кръвта, до мозъка на костите,

заразява я докрай със себе си! И вярвам.

И принадлежността ми е до нейното изтичане,

а обичта към най-дълбокото - във бяло...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух