напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Аутизъм


Единствен шанс в живота ни е даден

за вътрешно и строго лично щастие...

Така разказват. После - точка. Niente!

И всичко ново априрори е обречено,

 

независимо, че вътре е студена пепел,

а сме открили своята изконна истина.

Пошли договори, лед, статукво, рекет -

каторжници, отказали се от амнистия.

 

Добре, съгласна съм. Така да бъде! Прави сте,

но аз контракти в отношенията си не желая.

Не обичам и да съм крадец на дребни съботи,

старателно измиващ любовта си във неделя.

 

Искам да ме искат!Без търговия с трудности.

Да ме имат цялата. Докрай! И да не си тръгвам.

Не можело? Тогава ще потърся друго щастие,

щом точно както го разбирам, ми е недостъпно.

 

Ще го открия в красотата на една трапчинка,

в усмивката на други от мен самата подарена;

саморазголващо за удари разтворила гърдите

ще си отбранявам чувствата, които ме владеят.

 

Зад спуснатите щори на мечтаната хармония

въглеродния двуокис в дробовете ще поемам

и ще лъжа грозно (че е временно) сърцето си,

докато повярвам, че и това e начин да живея.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух