Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Единствен шанс в живота ни е даден

за вътрешно и строго лично щастие...

Така разказват. После - точка. Niente!

И всичко ново априрори е обречено,

независимо, че вътре е студена пепел,

а сме открили своята изконна истина.

Пошли договори, лед, статукво, рекет -

каторжници, отказали се от амнистия.

Добре, съгласна съм. Така да бъде! Прави сте,

но аз контракти в отношенията си не желая.

Не обичам и да съм крадец на дребни съботи,

старателно измиващ любовта си във неделя.

Искам да ме искат!Без търговия с трудности.

Да ме имат цялата. Докрай! И да не си тръгвам.

Не можело? Тогава ще потърся друго щастие,

щом точно както го разбирам, ми е недостъпно.

Ще го открия в красотата на една трапчинка,

в усмивката на други от мен самата подарена;

саморазголващо за удари разтворила гърдите

ще си отбранявам чувствата, които ме владеят.

Зад спуснатите щори на мечтаната хармония

въглеродния двуокис в дробовете ще поемам

и ще лъжа грозно (че е временно) сърцето си,

докато повярвам, че и това e начин да живея.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!