напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Старомодност


Толкова е рядко, повечето цял живот не го познават;

издирват, искат го насила,

а съдбата наблюдава саркастично,

защото това така, с молби и търсене, не става -

ако е написано в хипотетичния тефтер,

просто ти се случва.

 

Тогава, когато ти е подарено;

и наистина е факт;

и е дяволски взаимно,

трябва да го браниш яростно;

без поза, и без грим;

със зъби и със нокти! -

до последния пулсиращ капиляр и алвеола;

до последния ти прешлен и костица;

до последната изтръгнала се от сърцето нота;

до последната пролука светлина в зеницата! -

от липси, и от посегателства,

и вътрешни, и външни;

и от безконечната изпиваща агония;

и раните, наричани сълзящи;

и прахосническо разпиляване на топлото;

и премълчаване на скритите ни болки,

и да се щадим от нас самите - нелепа дефиниция!

 

Колко още мислиш подобна обич утре те очаква?

Дай ми цифра като някакво предположение.

Идея бегла да ми посочиш, или просто ти е все тая;

или имаш дълбоко скрити в склада си резерви;

или такива чувства не са потребни на единака - вълк?

Сигурно е един от вариантите, за да рушиш без угризения.

 

Звуча като извадена от евтин сериал досадно пошла героиня,

с мелодраматично хленчене,

но се питам кому е нужен толкова порочен мазохизъм?

Защо? Защо? Защо?

Това е истински безсмислено.

Не разбирам. Повярвай, вече нищо не разбирам...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух