напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Отражение


вместо картичка за един Рожден Ден

 

Прав си, така е и за мен. Винаги е недостатъчно, когато е -

категорично не желая истините си да крия и опровергавам,

но пък искам да щриховам за пореден (може би ненужен) път

това, което се намира във очите ми, вътрешното твое огледало...

 

Рисувала съм те с любов, като започвах от къдриците,

и сега отново така възнамерявам (скучно) да направя,

защото обожавам дълго да се ровя в тях - реално, мислено;

преди целувките по всяка бръчица и белезите на челото;

преди докосването на пулсиращата вена, прорязала ти шията;

преди гърдите, и сърцето - да ги привлека, и да станат мои.

 

И да погледам трапчинките във ъгъла на изпръхналите устни;

и да наблюдавам искриците от смях във тъмните ти ириси;

и да взема дланите ти в своите, и изтощените от болка пръсти;

и да те обичам по всички непознати, и обикновени начини.

 

Достигам и невидимото. Не, не се усмихвай -

най-същественото в теб едва ли някога ще го забравя.

Безкрайните (за някой сигурно излишни) мисли,

които тихичко обичал си във времето да ми споделяш;

 

упоритите и странни (някои) дори за мен черти в характера;

студената нетолерантност към лъжата и нюансите дори на изневяра,

недопускането ми във теб, когато е непоносимо тежко времето;

ужасната ти искреност, примесена с мълчание - защото и когато трябва;

 

подвластността ти на случайни (но те за теб са неслучайни) знаци -

еретичното се е просмукало в традиционното по интересни начини;

вярата във писаното;

вярата ти във съдбата;

вярата във кармата;

вярата ти и във Фата;

 

дивата ти ярост, която може да взриви пространството;

слабостта на вътрешната сила, която притежаваш;

онази невероятна гордост, способна да унищожи вселената,

тоест единственото, което искал, имал си и имаш;

 

и онова прикривано, и несъизмеримо водещо -

покоряващата твоя мъжката страст;

и често най-желаното за теб, отчайващо обичано

би удушил с ръцете си от чист и гол инат;

 

и непримиримостта към примиримото във дълбините;

и лудостта, умората, без да си претендирал някога за нещо;

и музиката ти, когато бликва и изригва от очите,

и всичко, което представляваш, и няма да се промени изобщо.

 

Не знам дали добре разчиташ образите в огледалото,

и правилно в момента, като цяло ме разбираш?

Ако не, зачеркни, което казах и ми уважи последното -

искала съм нашите деца на тебе да приличат.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух