Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

Издирвам лек за себе си,

някаква противоотрова.

Ако откриете, кажете ми -

билка за кръвотечение

и личност изпоразтрошена.

Искам да изчезнат, да забравя

утайките във мен затлачени;

гледайки директно във очите им

да ги извадя, и да се усмихна.

Да се приема истински разголена.

Да изгреба докрай чернилката,

а после - ще е светло в мен,

без да се срамувам вътрешно.

Ще бъда горда. Каквато бях...

Мечтая собствена хармония.

Сама, и то докрай да се разнищя,

да не се страхувам от осмиване.

Имам нужда! Имам, а не мога!

Да ме прегърнат, да ме съберат.

И да не чувствам самопрезрение.

Безкрайно винаги съм искрена,

а от себе си се крия като щраус.

Неистова умора. Нечовешка…

Мълча! На разпилени късове.

Спешно се нуждая от катарзис!

Пропуснах да ви кажа -

търся лек за хемофилия.

Ако намерите, пишете.

Адрес: трамвай Желание,

пощенска кутия - ничия.

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!