Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

... да мразя, но от определени неща се разбивам безостатъчно.

Мразя да ме унижават, и да ме притискат до стената,

да се усещам отвътре някакво си нищо.

Мразя да ме съжаляват, да се чувствам смачкана.

Мразя и да съм силна, и да го демонстрирам.

И точно тогава дори да не заплача...

Мразя да бият кучета. И деца. Мразя насилието -

в червата си. Нищо, че мога да застрелям.

Мразя ехидния цинизъм, простаците, и наглото безочие.

Мразя и безхаберието на близките, и на приятелите -

да ме нараняват смъртоносно, когато съм разтворена...

Мразя снобите. Показността. Фалша. Игрите им.

И моите - когато аз играя по нечия свирка.

И успеха. Оня, придобит с цената на трупове.

Мразя да ми съсипват усмивката. И да се усмихвам насила...

Мразя самодоволните муцуни, рекета, гаврата с хората.

Мразя сухото "благодаря", когато съм раздала абсолютно всичко.

Мразя връзките. И контактите, защото нещо биха ми донесли.

Мразя консумацията на мигове. И после нищо да не остава...

Мразя да ме зарязват, когато имам мълчаливо изпиваща нужда.

Мразя да ми отнемат мечтите. И никому да не вярвам.

Мразя лъжите. И да ме убиват с истини, забравяйки, че и аз живея.

Мразя дискотеките, обезличаването, техното.

Мразя блудкавите, сладникави коктейли - не само като питие.

И заемите - да съм длъжна. Не само за материалното.

Мразя да се натрапвам. Да прося внимание. Мразя да се моля...

Мразя двойната любов - да съм някакъв придатък.

"Малката стопанка на голямата къща" е измислица, роман.

Да обичаш едновременно... Ще ми кажеш ли как е?

Мразя да съм ничия. И псевдосвободата.

Мразя стриптийза - на стъкления подиум. И груповия секс.

Ревнива съм, но не това е причината -

ненавиждам, мразя да деля (не говоря за кората хляб).

И самата аз да съм поделяна...

Мразя съвършения ред - всяко нещо да си знае мястото.

Мразя лещата. И здравословната храна насила. От полезност.

Мразя да ми казват "нямаш избор, трябва". Ужасно е.

Мразя думите "винаги" и "никога", когато ме обричат на безпътица...

Мразя да не си изпълняват обещанията.

Мразя и празнодумието, както и нищо да не ми обещават -

сякаш съм въздух, празно пространство...

Мразя чувствата по задължение. Мразя и да съм навлек.

Мразя да ме боли до безсъзнание. И да съм сама.

Май много "мразя" се събра, или малко?

Не знам. Има още. Мразя ги всичките...

Не знам и как се наричат, и дали понятието е точно "мразя",

и нищо, че обикновено знаеш -

разказвам ти, защото някога се интересуваше...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!