![]() ![]() ФобияПитие. И второ, трето… Игра. Играят. И аз така. Господи, мразя си тази гримаса! И съм в момента като другите. Слугинстване. Гади ми се от мен самата! Защото мълчаливо ги търпя. Погледът им лази, докато уж разговарят. Не че съм им нужна, а така - като апетитна хапка сред околните ордьоври. Пушечно месо... О, да! С интелектуални и духовни екстри. Колко възвишено! Повръща ми се... Предпочитам онези, обикновените селяци. Е, така ги наричат. За които си говорихме веднъж. Помниш ли? Използва се като най-обидното прозвище. Май... Нищо, предпочитам. Да бъда в този момент с хора от техния сой, да седна по турски, и да съм себе си, с домашната им шльоковица, изгаряща ми гърлото. Силна и неподправена - точно като тях. Тогава в очите ми нахлуват сълзи от истинност. Тогава и аз съм истинска. Както сега… И както в онези моменти, когато действително чувствам. Единствено, когато съм била със теб. И като тези мои думи, написани на смачкана салфетка. Сред околни празнодумия… Боже, какви ми хрумват и какви глупости говоря, но сърцето ми наистина ще се взриви. Често се случва, много. Кого ли вълнува? Душата ми е задръстена... Майната им! Тръгвам си. Без да знам накъде. И за после не знам. Пусти улици. Размазани в очите ми от дъжд. Не само отвън. Липсваш ми… Господи, къде е моя свят? Никой не ме иска. Там, където принадлежа. И... път за никъде. Заравям лице в мократа пръст. Аз съм в ничия земя.
![]() ![]() ![]()
© Рейни. Всички права запазени!
|