Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

À toi… À moi… À nous
Joe Dassin

За теб.

За нуждата, която имаш да живееш - както трябва;

за обичайните ти, сякаш необходими грешки

и съсухрената жажда отново да повярваш -

достатъчно обратно в годините e бивало;

за неосъзнаваната често разбиваща жестокост,

за скритата, последвала сълза в окото ти

и потребността безизходно да се затваряш;

за раните, и многобройните предателства,

за верността ти, и мълчаливо да оставаш сам,

за порочната (и във обичта) ти гордост,

и непредсказуемите, неочаквани решения;

за неутолимата ти мъжка същност,

за връхлетялото те щастие да ме считаш твоя,

пренесено и в дивия ти ритъм на китарата,

и че те научих отново да се смееш!

За твоето възраждане...

За мен.

За ненаситността ми да ти давам всичко,

за безполезните, но може би красиви стихове;

и отчаянията ми, и непригодността към този свят,

за проблемите, с които не мога да се справям,

и безразличието на всички, за омразата;

за капаните, откъсващи от мен парчета жива плът

и невъзможността да се превъплътя в Мюнхаузен,

за спасението ми във миговете и живота с теб,

и непресъхващата страст първично да те искам,

за ревността, и острите емоции, но и за вярата;

и принципите ми, навярно леко смешни –

от всичко лошо, и от всеки да те браня;

за цената на старомодното себеотдаване;

и съсипващата клаустрофобия от липсата ти.

За моето си завещание...

За нас.

За безпредела на спираловидната ни линия,

и че сме еднакви във това, коети ни запази;

за сривовете, и взаимния ни толеранс,

и глупостите, за които обичайно сме се карали,

и неслучилото се, и непожеланото;

за това, че сме различни, но и се допълваме,

за бъдещите ни деца, родени от нашата любов;

за безнадеждието, и наивната надежда,

за мечтите – несбъднати, но и непредадени.

За безкрайния ни резонанс...

Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

© Рейни. Всички права запазени!