напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Осмоза


Отговорите на прословутите въпроси...

Въобще не съм ги търсила.

Те съществуват от началото във мен.

Появиха се естествено.

Не, не онези, които философски си задаваме -

за други, простички такива, всъщност иде реч.

 

Удобно са се настанили във комфорта да ме имаш,

пулсират в свития до болка слънчев сплит

и желанието ни един за друг, до обезсиляване...

Намират се и в първия ми нескопосан стих;

годините писания, докато липсваше -

поезията е вдовица на живота, бе казал някога един човек;

и все пак безкрайно съм го предпочитала

пред изтърканите удоволствия, водещи до нищо.

Личностната ми потребност напълно се изчерпва с теб.

Смеят се на глас с усмивката, която предизвиквам;

те са в уникалните моменти на споделяне;

разпадат се от щастието да те слушам -

запазената територия за мен.

Хванали са ми ръката във мигове на счупване -

във безпомощните обяснения, докато не си ми вярвал;

и в "битките" със сложните ти същности.

Не съм се уморявала да не бъда горда, да те браня

от другите, и теб самия - вътрешно,

и каквото, всичко, някога, изобщо там...

Осигуряват ми озона по време на разделите;

разбиват собственото ми сърце, когато те ранявам,

и го съшиват чрез невероятните ти чувства,

дори когато бил си и до крайности жесток.

Прегръщат ме от музиката, която си създавал;

хриптят в сълзите ми; в уж неразрешимите проблеми;

в очакването; в прозаичната отчаяност.

И оцелявах...

Единствено чрез тях.

 

Някои въпроси никога не са въпроси,

нищо, че умираме да усложним,

и да се питаме;

но ако липсва яснота, не сме виновни -

да знаем далеч не винаги се случва.

Следва разминаване.

Съществува, само че, една подробност -

отговорите сами си отговарят,

когато си ги имаме във нас, и за когото.

 

Дори и да го няма...

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух