напред назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]



Кръв


на сина ми

 

Спорно е дали за теб ще го направя,

или разговарям пак сама със себе си,

но много ми се искаше да ти покажа

това, което е било у мен във времето.

 

Не само за нормалните ни сблъсъци,

и материалното, и любимите закуски;

и извън интелектуалните ни спорове,

изолацията ни в интимните моменти;

 

да, не ме е срам да ти поискам извинение,

когато ме обземе дивата природа,

а също и не се страхувам от последици

да бъда с теб до крайност откровена;

 

и колко ми е смешно как си дърпаш дрехите,

които усмихнато "крада" от гардероба ти,

но пък обожаваш да ти подарявам точно моето,

дори и музика, за мен която са създавали;

 

и толкова обичам погледа ти с възхищение -

критично ме обсъждаш как изглеждам,

и си горд със всичко - и отвън, и вътрешно

(с една идея промъкваща се ревност).

 

...А когато ме проклинаха,

не допуснах да намразиш;

предпазих те от скудоумия

(поне дълбоко се надявам);

и бранех именно душата ти

от безсърдечната проказа,

разтрошените ни ценности,

и гранясалата оскотялост...

 

Да, определено всичко си е струвало -

от мен си вече в пъти по-прекрасен,

до степен вместо аз да давам прошките,

ти да го правиш истински достойно.

 

Не съм ти собственост, а ти на мен - изключено!,

и да бъдеш основание за моя си житейски път

е обсебващ егоизъм, и товарене със отговорност,

но във времето евентуално каквото и да ни се случи,

с когото и да бъда, и както, и където и да съм,

ще ти тека във вените - без аналог, и твоя изначално.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения][ Рейни][СЛОВОТО]

 

© Рейни. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух