Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Ничия е вината,

че не слушках живота.

Изтъках патилата си,

без да ритам кросното.

Глупаво e живота

да обвиниш за всичко,

щом е у теб кълбото

и ти размотаваш нишката.

Като изгубех смисъл,

тъпкано ми се връщаше,

ала откривах бисери

в мидената му същност.

Който ще, от нещата

да си извлича полза;

аз не съм жънал гратис,

без да посея болка.

Няма любов без минало,

вяра - без изпитания,

истина - без причина,

и висина - без ангели.

Щом съм разсичал възли,

мога да вържа друг.

Нужна е малко дързост –

като у демиург.

Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!