Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Броя минути, минават дни.

Дни отброявам, летят години.

Казвам истини –

никнат стени.

Сривам стени, за да мина.

Стигам донякъде, ала не знам

дали е късно, дали е рано.

Всяка посока ми дава рана,

а аз –

смисъл и разстояние.

Всеки вади

аршин и съд.

Но животът вечно не пасва!

Пътят сам си намира път.

Пътникът търси място.

Да, животът е по-просторен

от всякакъв мизансцен.

Дали обикновените хора

го правят обикновен?

Все пак нещичко вече знам

и на всекиго стискам палци.

Който може –

да бъде голям.

Без да прави

            другите малки.

Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!