![]() ![]() Мелодия за чанСлизал съм до устия на реки, върхове съм изкачвал вредом, но широки родопски лъки са ми легнали под аренда.
Планината изпява тук най-смирените свои хубости и подобно излишен звук в тишината им се изгубвам.
По небесното синьо пасбище стадо облаци дири сянка и се носи на девет гласа водолеят на медни чанове.
Тук насила хубост не става. Свободата е доброволна. Щом Орфей е живял тъдява, то аедите имат столица.
Няма тайна, за да я пазя, затова и ще бъда кратък: аз не мога до днес да сляза от Родопите – на земята.
![]() ![]() ![]() © Славимир Генчев. Всички права запазени! |