Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Дълго вярвахме - идва времето,

наши са слънце и вятър,

птици, кораби, изключения…

Само да спре войната.

Как очаквахме своя час,

да улегнат нещата,

да ни споходи шанс…

Като мине войната.

Нищо - котка ни мина път…

Но има и друго лято!

Не е свършил светът,

нека свърши войната.

"Кой разпалва войната?",

чудехме се до съмнало.

Нямаше на стената

пушка, а взе, че гръмна.

Нужни бяха години

да ни уври главата:

всичко може да мине,

само не и войната.

Времето ни попари,

но узряха децата.

Техен ред е да вярват,

че ще свърши войната.

Вече нямам въпроси.

Просто стискам ръката ти

и се моля на Господ

да не спира войната.

Обратно към: [Славимир Генчев на 60 стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!