![]() ![]() Вътрешен огънНе очаквам снегът да оправи с белотата си черния свят. Виж животът как продължава, без да пита кой кум, кой сват.
Няма смисъл да кършим пръсти след една или друга драма. Злото няма ей тъй да свърши. Но и доброто няма!
Като всички и аз отсъждам и по малко държа карез. Просто себе си за да бъда – не за полза и интерес.
Не е нужно да ставам вещото свръхлице, за да знам детайли; и дори да не зная нещо, все излиза, че съм го знаел.
Може то да си няма име, но не значи, че е измама. Всеки вижда, когато има, а малцина - когато няма.
Чуй как шепне над нас снегът, че светът е заченат в бяло, а посоките стават път само щом им дадем начало.
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|