Обратно към: [Национална митология и национална литература][Николай Аретов][СЛОВОТО]

Ще си позволя да започна с някои дълбоко лични неща и с риск да изневеря не само на академичния тон, но и на собствените си предпочитания ще го направя в първо лице единствено число. В същинския текст на труда подобни езикови конструкции са съзнателно избягвани.

Проблемът за отношението между литература и митология ме е интересувал още от студентски години и е определял не само професионалните, но и читателските ми пристрастия. Дълго време те не заявяваха за себе си открито в текстовете ми, посветени на българската литература. Промяната настъпи с насочването към литературата за престъпления. Мнозина изследователи са откривали митични структури в нейната основа. Реших се да тръгна по техните стъпки при опита да осмисля българските варианти на популярните криминални жанрове. Към тях неусетно се прибавиха и високи образци на българската литература, в чиито сюжети престъплението, а и неговото разкриване играят важна роля.

Апетитът идва с яденето. Набрал известен кураж на гърба на по-беззащитните автори и текстове, направих следващата стъпка, която според мен е напълно закономерна — пожелах да пренеса същия подход към каноничните текстове на българската словесност.

По това време вниманието ми последователно се насочи към няколко проблемни възли — литературните и културни общности (и проблемът за тяхната „въобразеност“), идентичността, национализма. Чрез няколко научни проекти, на които бях сред инициаторите, се опитах да подтикна и други колеги, не само литератори и не само хора, посветили се на Българското възраждане, да мислим в подобна насока. Сериозен подтик бе участието в изследователски начинания, инициирани от други колеги, и на първо място изследванията на Другия и неговите образи в българската култура.

Решаващо значение имаше и изследването на няколко сюжетни мотива, които разкриха неподозирано многообразие от разработки. Не можех да се откажа от изкушението да потърся причините им, а и да ги свържа с националната идентичност.

Всичко това постепенно се обедини в една, надявам се, повече или по-малко единна концепция, която залегна в основата на предлагания труд. Съзнателно са използвани елементи от различни подходи и дисциплини, надявам се, че тяхното съчетаване е възможно, особено ако се загърбят амбициите за излишен методологически пуризъм. Осъзната цел на изследването през цялото време е била само една — да анализира реално съществуващи процеси, да предложи подход, по който те да се осмислят. Не съм се стремял нито да „възвелича“, нито на „снизя“ разглежданите текстове и техните автори, както и по-големите конструкции като „национална митология“ или „(канона на) българската литература“. Убеден съм, че ценностното оценяване на подобни мащабни явления е лишено от смисъл или поне не представлява интерес за литератор като мен. То остава за идеолозите и за битовите разговори на подобни теми, които в никакъв случай не са ми чужди.

Обратно към: [Национална митология и национална литература][Николай Аретов][СЛОВОТО]

© 2006 Николай Аретов. Всички права запазени!
© 2006 Издателство Кралица Маб. Всички права запазени!<