напред назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Sursum cordа!


1.

 

.................................................................

Сега веч разбирам, че нашите мисли

са су́етни сенки и празни мечти,

че в Тебе се сливат световните сили,

че пръв и последен, о Боже, си Ти!

 

Сега веч разбирам, че нашите земни

сполуки, победи или тържества,

че наште науки и знанья надменни

пред Твойто величье са прах и тъма!

 

Че вън от Времето Ти само живееш,

че Ти си и Правда и Непогрешимост,

че с воля всемогъща Ти само владееш,

че Ти си в безкрайността неизмеримост!

 

Че всичко е в Тебе, за Тебе, от Тебе,

че Ти само бил си, ще бъдеш и си

Духът на Душите и на Световете,

че всекий луч иде от Твойте зари!

 

Разбирам, о Творче, ний колко сме малки

в Твърдта непозната, в невидимий свят,

разбирам, че наште съдби́ни са кратки,

че Ти си спасенье и Ти благодат!

 

 

2.

 

Ти си страшний душеведец,

самобитний Властелин,

Ти си крепкий гръмовержец,

същ всегда, всегда един!

 

Ти си Бог Светостроител,

Ти си Бог Първоверховен,

и на земната обител

Покровител всесветовен!

 

 

 

3.

 

Кат слабичка ветва чловек се привива,

когато в живота без Тебе върви,

земята без Тебе пустиня е дива

и дните без Тебе са тежки нощи́!

 

Когато се смеси в световната гимна

плачът на чловека, тогаз, Боже мой,

върху му Ти щедро простираш десница

и даваш му радост, утеха, покой!

 

О, нашето щастье е Теб да сме верни,

и няма спасенье от Тебе навън, –

без Твоята помощ, Зиждителю светский,

чловешкото дело е горест и сън!

 

 

4.

 

Ти си Тоз, който прощава,

Ти си Господ, Ти си Бог,

Ти си Тоз, който наказва,

Бог всеблаг и Господ строг!

 

Ти си Тоз, що всичко може,

Ти си Тоз, що всичко знай,

всички сили в Теб са, Боже,

само Твойта воля трай!

 

Небесата и звездите

Теб признават за Творец,

Ти Баща си на бащите,

Бог, Начало и Конец!

 

 

5.

 

Помилуй ме, Боже, от височината

                        на Твоята слава!

Сърцето ми само на Теб се надява,

о Творче, простри си над мене ръката!

 

Към Тебе прибягвам и Теб благославям,

принасям Ти в жертва коленопреклонно

в душата си всичко, каквото намярвам

                        за Тебе достойно!

 

И Теб изповядвам, на Теб само пея

                        вседневни псалми́,

и Теб ще очаквам, и в Теб ще живея,

                        о Татко добрий!

 

И всяка въздишка из мойта утроба

ще бъде молитва на верен служител,

догдето ден дойде, о Боже, през гроба

до Теб да достигна в Светата Обител!

 

 

6.

 

Ти си Господ, Избавител

на избраний род Аврамов,

Ти си Господ Победител,

Венценосний Бог Исаков!

 

Ти си мощ неизтощима,

Ти си мъдрост и любов,

светлина неизгасима,

Бог Мойсеев, Бог Богов!

 

Ти си крепката надежда

на смирений человек,

Ти си радостта светлейша

днес, всегда, от век на век!

 

 

7.

 

Връх чловешките посеви

                        Ти изливаш благодат, –

богатите люде без Тебе са бедни,

                        с Теб сирмахът е богат!...

 

Ти насищаш всички гладни,

                        всички жадни същества,

и злите Ти смазваш, о Адонай страшний,

                        тривеличайший Йехова!

 

 

8.

 

В безпределната Вселена

Ти един си навсъде́,

Творче!, всяка твар небесна

е под Столът ти зрънце́!

 

Нашата душа отива,

Господи, към Тебе пак,

слабий разум наш се слива

в Твоя разум чист и благ!

 

Бъднината Ти обръщаш

в минало и старина, –

Боже, Ти най-после свършваш

вси несвършени дела!

 

 

9.

 

Крепи ме да ходя в живота, всемоглий

                        Създателю мой,

                        и дай ми покой,

и знаньето дай ми на Твойте закони!

 

Предпазвай ме, Боже, от слепи съжденья,

                        съблазни, лъжи, –

предпазвай ме, Отче, от лоши виденья,

                        от луди мечти;

 

Когато навеждам лице под товара

                        на тежката скръб,

когато нещастье кат молния пада

върху ми, и нося кръст тежък на гръб –

 

умът ми когато се спира на Злото,

и пита защо е създадено то, –

съмненье кога ми стъмнява окото,

и търся да гледам през Твойто око,

 

когато оплаквам чловешката слабост,

чловешките язви и горчивини, –

и питам що стана свещената радост

на нашите Праотци в първите дни, –

 

когато в прошедшето ровя, и виждам

безименна гибел, Изгубений Рай –

блаженството търся навред и разбирам,

че всичко минува, че нищо не трай, –

 

предпазвай ме, Творче, от слепи съжденья

                                                съблазни, лъжи, –

предпазвай ме, Спасе, от лоши виденья,

                        от луди мечти!

 


Sursum corda! (лат) - Горе сърцата!

 


напред горе назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух