Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Тежи ми, Боже, кръстът на живота...

Духа ми скръб обсажда, гина веч...

И виждам Те – на Твоята Голгота –

и шепна Твоята предсмъртна реч...

Живях в тълпите сам – не ме разбраха.

В мен всичко светло, всичко в мен добро,

раздадох го... Душата ми обраха,

оставиха ми черното тегло...

Посях любов – поженах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди –

и в Теб подирям, Господи, подслона...

Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен,

с очи, обърнати към небосклона!

Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]