напред назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Ламтежи непрекъсвани изпълваха у мене...


Ламтежи непрекъсвани изпълваха у мене

             сърце омаяно, душа неукротима,

             прелъ́стено сърце, разбунена душа.

 

Но под нозете Ти, о Господи, поставих всичко

            и смогнах помраченье в светлост да превърна,

            и смогнах безутешна жал да утеша.

 

По пътя към доброто – злото е изходна точка.

           Теглото мен показа, че за да узная

           какво е светост – трябвало е да греша.

 


напред горе назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух