Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Ламтежи непрекъсвани изпълваха у мене

             сърце омаяно, душа неукротима,

             прелъ́стено сърце, разбунена душа.

Но под нозете Ти, о Господи, поставих всичко

            и смогнах помраченье в светлост да превърна,

            и смогнах безутешна жал да утеша.

По пътя към доброто – злото е изходна точка.

           Теглото мен показа, че за да узная

           какво е светост – трябвало е да греша.

Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]