напред назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Понеже тъй си наредил света...


Понеже тъй си наредил света –

духът да бъде съдружен с плътта,

 

прости ме, Боже, зарад мойте луди

прищевки и губителни заблуди!

 

Прости ме... Искам да се възродя, –

не смогвам себе си да победя!

 

Прости ме... Истината где е зная, –

и пак с туй знанье надарен блуждая!

 

Прости ме... Мъдрост и инстинкт у мен

повели са двубой ожесточен!

 

Прости ме... Двойно същество съм ази:

лети едното, – другото пък лази!

 

Прости ме... Ти от кал си ме създал:

възможно ли е в мен да няма кал?

 

Ти си всадил у мен несъвършенство –

и дал си ми ламтене за блаженство –

 

как винаги да различавам страст

великодушна от злотворна сласт?

 

При толкоз пътища – как да съглеждам

умът ми всеки път къде отвежда?

 

Макар да съм потънал в грехове –

сърцето ми Теб, Господи, зове!

 

Ти няма да погазиш твар, що страда

и проси съжаленье и пощада!

 

Ти си Любов; а що е любовта –

ако не всеобемна доброта?

 

Ти си Върховна Мощ; а Мощ Върховна

що е, ако не правда всесветовна?

 

Ти си Всезнаещ; всичко който знай,

как общо щастие не ще желай?

 

На слънцето Ти каза да настила

лъчи над здрава вещ и над вещ гнила,-

 

за цял свят каза да се аленей

трендафил, славей за цял свят да пей:

 

недей допуща, Боже, да остана

лишен от Твоя милост и охрана,

 

не дозволявай, Боже, щото жал

и гнет да бъдат мой наследствен дял!

 

Ти си баща мой, Господи, – у мене

измий греха с родителско търпенье –

 

та с чиста мощ духовна да блестя,

при Теб кога решиш да се вестя!

 

23.VІ.1915

 


напред горе назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух