Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Гори кандилце сребърно в олтаря,

гори, в тъмите нощни светлост пръска,

гори и на разсъмване догаря...

Така блестиш в нощта на духовете,

така от своя собствен плам изгаряш,

вестителю на нов живот, поете!

***

На изток черни облаци заграждат пътя

на слънцето таз заран... Мръщи се небето...

Аз коленичах, – четох утринна молитва...

      И светло стана мен в сърцето!

Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]