напред назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Като усмивка мила в горест и жалейка...


Като усмивка мила в горест и жалейка –

посред безбройните неволи на живота

            у мен блести надежда...

 

Когато ходя из човешката пустиня –

навеждам чело... Но духът ми, смел и бодър,

            не знай да се навежда...

 


напред горе назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух