Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Като усмивка мила в горест и жалейка –

посред безбройните неволи на живота

            у мен блести надежда...

Когато ходя из човешката пустиня –

навеждам чело... Но духът ми, смел и бодър,

            не знай да се навежда...

Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]