напред назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]



Душата ми бе мирна, блага, тиха...


Душата ми бе мирна, блага, тиха...

Жестоки человеци я смутиха.

            Сърцето ми бе нежно, обичливо...

            Потъпка го светът немилостиво.

Защо?... Светът на тоз въпрос не дава

ответ... Той мълчешката съкрушава.

            ... Не, Боже праведний, греша, прости ме...

            Ответ на мойто питание има...

И ето тоз ответ: – Зла чест е сила!

Неволя зла напредък е родила!

            В реката камъчето се изглажда;

            в злочестина сърцето се преражда.

Маслината в стискало масло дава;

сразен дух светли работи създава.

            Неволя що е – който не узнае,

            не може съвършенство да желае.

Човек живей – борба да води: ето

урокът от страданието клето.

            Безумен е – петна който съзира

            в небето – който зло в света намира.

Зло няма! Злото ражда добрините!

Хаосът мрачен ражда светлините!

            Зло няма! Никакви беди – във плана

            на Бога няма да внесат промяна!

А божий план е тоз: от малотрайни

злочестини – към тържества безкрайни!

            Да, Бог е преди всичко общ бранител,

            закрилник общ, баща общ, общ спасител! –

...Такваз поука, Боже, Ти ми даде –

поет когато мене Ти създаде!

 


напред горе назад Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух