Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Боже, сърцето ми с мисли жалейни е пълно...

Нищо не трае в таз земна обител – и всяка

радост е сянка преходна на облак преходен...

Плаче душата ни, Господи, пред таз химера –

земни съдби́ни наречена, плаче и охка:

– Дълго ли още ще чакаме деня господен?

Неделя, 26 юний 1927, ю. п.

6 час. веч.

Обратно към: [Бог][Стоян Михайловски][СЛОВОТО]