Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Еднъж орелът пожелал

да чества не знам кой празник и на всички

птички

гощавка да даде... И призовал

стотина-двеста гълъби, врабци и лястовички,

като има обещал,

че ще ги нахрани

със ястия отбрани...

В определения ден и час

поканените птици, жадни, гладни,

вестили се пред гощавача благодатни...

Той тогаз,

той, душегубец хвърковат,

той, зъл и кръвожаден тат*,

забулен под титлата цар на небето,

над гостите си люто се изсмял

и ги изял...

Таквоз е то, другарството със големците, ето!

* тат (остар.) – зъл дух

Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]