Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Тежи ми, Боже, кръстът на живота...

Духа ми скръб обсажда, гина веч...

И виждам те - на твоята Голгота -

и шепна твоята предсмъртна реч...

Живях в тълпите сам - не ме разбраха.

В мен всичко светло, всичко в мен добро,

раздадох го... Душата ми обраха,

оставиха ми черното тегло...

Посях любов - поженах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди -

и в теб подирям, Господи, подслона!

Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен,

с очи, обърнати към небосклона!

Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]