![]() ![]() Свинар и дрехарЕдин забогатял свинар балкански поискал да се облече разкошно, по граждански, и влязъл при един дрехар... /Това не е за чудене... "Прогледалий слепец далеко види!" - казал стар един мъдрец; и изреченьето не е несправедливо./ Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат, дебел и нисък, късоврат и едроглав - плашило живо... Дрехопродавецът грижливо взел мярката му - на широчина и дължина - облякъл го със най-изящни облекла, жакети, рединготи и мантела... Но напразно! За тяло толкоз неблагообразно не би се нигде по света намерила добра одежда; - то не било човешки гръб, а нещо като сложено кълбо на стълб... Дрехарят, след като изгубил веч надежда да вземе от планинеца пари - показал му дюкенските врати и рекъл му: - Върни се от гдето си дошел, и на жена си помоли се, като за твоите плещи и хълбоци - да ти ушие дрешка!
Законодателю, таз басня прочети и знай, че вред не е една природа човешка. Например за България не мязат тез неща: белгийски устав и закони френски, управа шведска и наредби немски, и други още работи, - добри, но "чуждоземски". На българина българска е нужна простота... На този час у нас - от много форми, правила, узаконенья, от много процедури и установленья, принесени все из далеч, - до съдник, до съдилище човек не може веч да доближи!... С манията си за нововъведенье ний в ново паднахме порабощенье.*
* Никой, вярваме, няма да търси в тази басня повече от това, което тя съдържа. Ний искахме - ще си го кажем прямо и откровено - да се присмейме на някои учени наши младежи, които се опитват да въвеждат в България ту френски, ту холандски, ту норвежки, ту американски уредби, наместо да си дадат труда да изучат миналото и традициите на българина. /Бел. на Стоян Михайловски/
![]() ![]() ![]() |