Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]

Един забогатял свинар

          балкански

поискал да се облече разкошно, по граждански,

    и влязъл при един дрехар...

/Това не е за чудене... "Прогледалий слепец

  далеко види!" - казал стар един мъдрец;

и изреченьето не е несправедливо./

  Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,

    дебел и нисък, късоврат

    и едроглав - плашило живо...

  Дрехопродавецът грижливо

взел мярката му - на широчина

          и дължина -

  облякъл го със най-изящни облекла,

жакети, рединготи и мантела... Но напразно!

  За тяло толкоз неблагообразно

    не би се нигде по света

      намерила добра одежда; -

    то не било човешки гръб,

  а нещо като сложено кълбо на стълб...

Дрехарят, след като изгубил веч надежда

    да вземе от планинеца пари -

      показал му дюкенските врати

    и рекъл му: - Върни се

от гдето си дошел, и на жена си помоли се,

    като за твоите плещи

  и хълбоци - да ти ушие дрешка!

  Законодателю, таз басня прочети

и знай, че вред не е една природа човешка.

  Например за България не мязат тез неща:

    белгийски устав и закони френски,

    управа шведска и наредби немски,

и други още работи, - добри, но "чуждоземски".

На българина българска е нужна простота...

          На този час

            у нас -

от много форми, правила, узаконенья,

    от много процедури и установленья,

      принесени все из далеч, -

до съдник, до съдилище човек не може веч

  да доближи!... С манията си за нововъведенье

  ний в ново паднахме порабощенье.*

* Никой, вярваме, няма да търси в тази басня повече от това, което тя съдържа. Ний искахме - ще си го кажем прямо и откровено - да се присмейме на някои учени наши младежи, които се опитват да въвеждат в България ту френски, ту холандски, ту норвежки, ту американски уредби, наместо да си дадат труда да изучат миналото и традициите на българина. /Бел. на Стоян Михайловски/

Обратно към: [Стоян Михайловски][СЛОВОТО]