Обратно към: [Страници за Димчо][Дойчо Иванов][СЛОВОТО]

Десетгодишнината от гибелта на поета е повод отново да се заговори за злощастната съдба на "талантливия несретник". Проф. Димитър Шишманов публикува във в. "Слово" статия, в която предлага костите на Димчо да бъдат пренесени в Родината от Демир Хисар. Защото в чуждите държави тленните останки на героите ни са обречени на поругаване и забвение. Не липсвали и обратните мнения: гробовете да си останат там, дето са загинали нашите войни, като преден стожер на българщината. Именно тази публикация е повод кръжеца "Живо слово" да посвети първата си публична изява (11 ноември 1926 г.) именно на Димчо. Така тръгва и идеята сдружението да организира пренасянето, чрез такива представления да се съберат пари за целта, по-късно и за паметник на поета.

Членовете на кръжеца и увлечените от тях ентусиасти с много въодушевление, самопожертвования и голяма почит към Димчо успяват много успешно да осъществят тези трудни и сложни и за днес задачи. "Бях свидетел за зараждането сред нашите членове на красивата идея да се върнат в Родината поне костите на големия лирик. А идеята за паметник, нова и твърди плаха, отглеждана с невероятно постоянство и търпение, малко по малко проникна в софийското общество. Тя укрепна и са разпространи, като едновременно с това се увеличаваше и кръгът от хора и институции, желаещи да помогат за това чисто дело" – пише основателката на кръжеца Вера Пушкарьова. (Подробно за кръжеца – едно уникално и тогава, и сега явление, в книгата на проф. Петър Петров "Жреци на живото слово", която ползвахме и при тази публикация).

В началото на 1931 година настъпва известно "затопляне" в отношенията между България и Гърция. Дотогава кръжецът (март 1931 г.) е събрал към 7 000 лева. Реалните възможности за реализиране на намерението окрилява членовете му и "те се заемат да научат къде точно се намира гробът на Дебелянов и кои лица знаят мястото му, свързват се с родствениците на Димчо, от които получават съгласието им да действат от тяхно име за пренасяне на останките му в България." (П. Петров)

Първите постъпки пред гръцкото правителство са безуспешни. Но ентусиазираните рецитатори не се отчайват и продължават исканията си със съдействието на външното министерство. Най-после дългочаканият отговор идва (вероятно в края на юли или началото на август 1931 г.), с препоръката: "... Желателно е да не се отслужва панахида или да се прави тържество).

Съдействието на това министерство ги поощрява да потърсят помощ и отдругаде. Министърът на войната ген. Кисьов им отпуска автомобил. Не очаквали такива резултати, ентусиастите са окрилени. И като разбират, че за пренасянето на костите няма да похарчат нищо, решават да направят паметник с парите, като работят и за събирането на още средства.

На 19 август 1931 г. следобед за Демир Хисар потеглят Невена Буюклиева – председател на кръжеца "Живо слово" и секретарят му Стефан Ханджиев; братът на Димчо – Илия, който е служил в същия полк и добре запомнил мястото на гроба; приятелите на поета – Димитър Подвързачов, Георги Райчев и Георги Михайлов. Вечерта нощуват в Дупница и на 20 август по обяд са на Кулата. Там оставят Ст. Ханджиев и Г. Михайлов, които не са вписани в паспорта, автомобила и шофьорите. А останалите четирима продължават за отстоящия на двадесетина километра Демир Хисар с гръцко такси.

И на границата, и в града гърците са любезни, както пише в спомените си Илия Дебелянов, и само някои неизбежни формалности, а не съзнателно пречене, създават известно забавяне. Рано следобед групата е в Демир Хисар. От гробовете и паметниците, които оставят тук българските войски, няма и следа. Но Илия знае добре мястото и се ориентира точно. С много настоявания и молби (особено настоятелна е Н. Буюклиева) към 6 часа и половина вечерта им разрешават да копаят. Изкопават гроба до половина, до сандъка и в ранни зори на следващия ден продължават. Скоро разкриват целия ковчег с прогнил капак. Внимателно го откриват и почват кост по кост да вадят останките на Димчо. От дрехите нищо не е останало, само ботушите са цели, но прогнили и ги оставят в гробната яма. (После ще съжаляват за изоставената реликва, даже ще се правят постъпки отново да се изровят ботушите.)

По черепа са запазени останки от рижата коса на Димчо. Илия с трепет взима в ръцете си черепа, внимателно го оглежда и просълзен го целува: "Той е!..." Димчо е имал характерно застъпване на двата средни, горни зъба. На тазовата кост, където по спомени на очевидци е прострелян поета, намират дупката от куршума и така окончателно се уверяват че костите са на Димчо.

"След прибиране на всички най-малки кости, от черквата ни дадоха съдове, в които хубаво измихме костите. Свещениците прочетоха заупокойка, след което ги прибрахме в приготвената торбичка, и ги сложихме в приготвения от София малък ковчег, който вътре имаше друг от цинк". След малка почивка, около 12 часа на обяд потеглихме с много "харисо" (благодаря). Всичко в Демир Хисар престояхме около 24 часа." – Илия Дебелянов.

Илия споменава с добро града, където е воювал брат му и той, отбелязва че си е все същият, с добре уредени магазини и кръчми: "А между нас казано, на двамата ни другари Подвързачов и Райчов много им хареса хубавата гръцка мастика, от която порядъчно пийнахме, което много безпокоеше госпожицата. Всичката ни работа, свършена в Демир Хисар се дължи главно на г-ца Буюклиева, която със своя такт, учтивост и любезност, а най-много настойчивост правеше така, щото навсякъде работата ни свършваше успешно."

На 21 август малко след обед групата отново е на Кулата. Наши и гръцки войници отдават нвоенни почести, правят снимки, обядват и потеглят. По пътя се отбиват в Свети Врач (Сандански) и по телефона съобщават в София за стореното и дават наставления за посрещането. Привечер са в Дупница. Автомобилът е наобиколен от младежи и те (навярно подготвени при преминаването преди два дни) устройват поклонение с венци и портрети на поета. Към 1 часа след полунощ пристигат в княжево, където нощуват.

На 22 август към 11 часа пред Руския паметник става тържественото посрещане. В шествието и церемонията взимат участие един пехотен взвод с музика и хор "Гусла". Ковчегът се носи на ръце до църквата "Свети Седмочисленици" (тук е погребан пък друг велик копривщенин – Петко Каравелов), където се отслужва заупокойна молитва. Към 2 часа след обяд се потегля за Копривщица с още автомобили.

На мръкване стигат в Копривщица, където накрай града целият град е излязъл да посрещне тленните останки на своя Димчо. Ковчегът е пренесен в църквата "Успение Богородично" , където е кръстен Динчо, близо до дома му.

На 23 август, неделя, след поклонение в двора на порутената бащина къща, костите тържествено са положени пред гробищата на църквата, на високо, обгледно място над Копривщица. Отдадени са военни почести със заря, произнасят се много слова, аероплан хвърля венци. А следобеда в читалището кръжецът "Живо слово" организира литературни четения с реферати и декламации. Тържествата са отразени много подробно във вестниците. (Въобще в Копривщица празненствата са много добре организирани и при всенародно почитание. Точното им разказване днес изисква отделна публикация).

ЗА МЯСТОТО НА ГРОБА. Имало е предложение той да бъде в София, но то отпаднало, защото: "... там ще да се загуби измежду други..." – Иван Лазаров е бил категоричен, че Димчо трябва да се върне в Копривщица. Членовете на "Живо слово" единодушно споделили това мнение, но къде в Копривщица да е новият гроб на поета? Една от идеите дошла от града била това да е на връх Свети Никола северно над града, където навремето погребвали останките на гурбетчии, починали далече от родното село. Та нали и Димчо се завръщал, като от гурбет... Няколко членове на кръжеца отиват в Копривщица, за да потърсят най-доброто решение и уговорят с общинските власти мястото за новия гроб на Димчо. Разговорите за паметника ще да са започнали едновременно с идеята за пренасянето на костите. Защото в тази делегация участва и създателят на паметника проф. Иван Лазаров. За да се намери най-доброто място, което да отговаря на интимността в стиховете на Димчо и на идеята за паметника на художника (А. Каменова). Като разглеждали посочените места, минали и през двора на черквата "Света Богородица". Мястото пред гробищата издигнато над околните къщи и с изглед към града впечатлило скулптора и той рекъл: "Тук ще е най-добре". Общината дава съгласието си и по-късно оформя решението с протокол на общинския съвет.

Обратно към: [Страници за Димчо][Дойчо Иванов][СЛОВОТО]

© 2007 Дойчо Иванов. Всички права запазени!