Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, Програма "Хоризонт", 4 март 2002 г.

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Гледах през вчерашния ден всички преки включвания и репортажи, показващи тържествата по случай Трети март, и се сетих за един въпрос, който отдавна ме гложди. Не е ли време вече българските въоръжени сили официално да се наричат Българска войска, а не Българска армия? Както знаят редовните ми слушатели, аз в никакъв случай не мога да бъда обвинен в пуризъм, но в случая ми се струва уместно думата армия да бъде заместена от думата войска. Навремето думите солдат и армеец еднозначно и успешно са били заменени от думата войник, така че ни виждам причини българските войници, сержанти и офицери да служат в Българската войска, а не в Българската армия.

ВОДЕЩ: В днешно време като че ли повече се употребява думата "армия"?

Б.Г.: Така е. И електронният архив на Института за български език го потвърждава. Формата "армия" (без да отчитаме формите армията, армии и армиите) има 635 употреби, а формата "войска" има 253 употреби - почти на половина по-малко.

ВОДЕЩ: Това може ли да отдаде на руско влияние и на факта, че толкова време бяхме член на Варшавския договор?

Б.Г.: Думата "армия" е заемка и в руски. Несъмнено наименованието "Съветска армия" е оставило някакъв отпечатък в съзнанието ни, най-малкото защото трябваше да се установи паралел между съветската и българската армия и на езиково равнище, но в случая мисля, че по-голямата употреба на думата "армия" се дължи на факта, че тази дума се употребява в повечето европейски езици.

ВОДЕЩ: Ако думата "войска" влезе в официалното наименование на българските въоръжени сили, това няма ли да ни отдалечи от НАТО?

Б.Г.: Точно толкова, колкото и кирилицата ни отдалечава от Европейския съюз. Тоест - в никакъв случай, за да бъде съвсем ясно.

ВОДЕЩ: Да се върнем към думите "армия" и "войска". Може ли да се очертаят контекстите, в които тези две думи се употребяват?

Б.Г.: Думата "армия" според данни на нашия електронен архив е, така да се каже, общоупотребима. Тоест не може да се каже, че тя се употребява в някакъв специфичен контекст, защото тя се употребява във всякакви контексти. За думата "войска" нещата стоят другояче. Среща се предимно в исторически текстове, които разказват най-вече за Българското средновековие, по-малко за Българското възраждане. Особено активно тя се употребява в текстове, свързани със Сръбско-българската война от 1885 г. и това между впрочем е причината, поради която предлагам Българската армия официално да започне да се нарича "Българска войска". От думата "войска" лъха на тази история, с която ние се гордеем, а е ясно колко е важна историческата памет за нещата, които са били или които са се случвали.

ВОДЕЩ: Само по отношение на българските въоръжени сили ли се употребява думата "войска"?

Б.Г.: Не, за съжаление. Употребата е твърде безразборна. Забелязва се и нещо друго интересно: в думата "армия" като че ли влага повече идеята за съвременност и модерност, а в думата "войска" - повече идеята за отминалост, за архаичност и традиционност. Това още веднъж потвърждава тезата, че в думата "войска" има повече история отколкото в думата "армия".

ВОДЕЩ: Двете думи така и така са налице. Има ли случаи, в които думата "войска" да назовава родово, а думата "армия" да назовава видово понятие?

Б.Г.: Не много, но се срещат такива случаи. Ето един типичен пример: Българската войска е разделена на три оперативни армии под ръководството на еди-кои се генерали. В случая думата "войска" е употребена като дума, назоваваща родово понятие: българската войска изобщо.

ВОДЕЩ: А какво бихте казали за думата "войнство"?

Б.Г.: Днес тя живее предимно в православните ектении, като поетизъм или като метафора. Думата има, разбира се, събирателно значение, т.е. означава "съвкупност от воини (или войници)", но в нея липсва идеята за организираност и подреденост, която съществува и в думата "войска", и в думата "армия". За мен би било много интересно да узная какво мислят нашите слушатели по повдигнатия от мене въпрос. Чакам вашите мнения, уважаеми госпожи, госпожици и господа, на адреса на Българското национално радио или на адреса на българската виртуална библиотека "Словото" чийто уеб адрес е www.slovo.bg

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!