Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, програма „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 21 октомври 2002 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Знаете ли какво е вайтамин? На мене като на езиковед, който използва в практиката си английски, ми беше трудно да разпозная какво се крие под произнесената дума вайтамин в текст на една реклама. Добре че все пак показаха надписа и на английски, та да се сетя, че става въпрос за обичаните от всички ни и широко използваните от нас „витамини“.

ВОДЕЩ: Поставяте много интересен проблем. Вероятно става въпрос за търговска марка, чието наименование е на английски и вероятно то е трябвало да бъде произнесено така, както звучи в оригиналния език.

Б. Г.: Това могат да уточнят юристите. Но аз мисля, че каквато и да пише в един закон, не трябва да се извършва никакво насилие над естественото езиково чувство на българите и такива широко използвани във всекидневието ни думи като витамин да бъдат произнасяни така, както сме свикнали да ги чуваме. Представяте ли си как някой отива в аптеката и казва под въздействието на рекламата „Искам една ампула вайтамин С“, без да има намерение да се шегува. Аз не си го представям. Още повече, че употребата на думата витамин с нейното английско произношение като вайтамин влиза в рязко противоречие с езиковите тенденции в изработването на рекламите.

ВОДЕЩ: А какви са те?

Б. Г.: Говоренето в рекламите все повече да се приближава до този тип говорене, който българинът е свикнал да слуша във всекидневието си. Нека проследим развитието на една реклама, която се отнася до препарат срещу образуване на котлен камък в пералните машини. Първоначално се появяваше някакъв чуждоземски майстор, който по никакъв начин не може да бъде срещнат в днешната (пък и не само в днешната) българска действителност. Рекламата беше дублирана на български и дубльорът, който изпълняваше текста на български, си беше свършил прекалено добре работата: говоренето беше неестествено и всъщност никой майстор в България не говори обичайно по този начин. След това клипът беше заснет с автентични български майстори (или поне така изглежда на пръв поглед) и рекламата придоби съвсем човешки вид както като говорене, така и като визия. Ето защо този вайтамин, употребен в друга реклама, е подразнило не само моето ухо, но ухото и на много други зрители, които ме помолиха да взема отношение по този въпрос.

ВОДЕЩ: Наблюдението ви за промяната на начините на говорене в рекламите е много интересна. Но вероятно има зрители и слушатели, които биха възразили именно срещу отсъствието в някои реклами на това, което обикновено се нарича „книжовна реч“ и срещу прекаленото навлизане на разговорната реч?

Б. Г.: Това възражение би било същото, каквото беше първоначално възражението срещу езика на таблоидните вестници, които въведоха след 1989 г. всекидневния начин на изразяване в пресата. И ако възражението срещу нахлуването на всекидневния език и дори на жаргона в пресата имаше някакви основания, когато някои таблоиди придобиха статута на официози, то възраженията срещу подобни явления в рекламното дело нямат никакви основания. За да изпълни функциите си една реклама, тя трябва да звучи и да изглежда максимално близко до всекидневния свят на българина.

ВОДЕЩ: Какво други „находки“ сте намирали в рекламите?

Б. Г.: „Находка“ - както вие казвате - е един рекламен клип от серия реклами за една марка сапуни. В него различни млади жени, които би трябвало да представляват различни социални групи в българското общество, представят достойнствата на този сапун. „Находката“ е, когато учителка споделя своя опит с рекламирания сапун. Аз първо се замислям колко български учители живеят в обстановка, която малко от малко да наподобява на обстановката, в която е разположена да говори актрисата, представяща се за учителка. Освен това нейните ученици - забележете - забелязват, че след два дена, откакто е започнала да употребява въпросния сапун, кожата й е станала по-мека. Всеки един от нас знае как точно може да се установи тази промяна. Но тази реклама и като говорене, и като изображение също така не се вмества, според мене, в традиционните представи на българина за това как живее, какво прави и какво би трябвало да говори една учителка, пък била тя и млада.

ВОДЕЩ: Тръгнахме от „вайтамина“, а стигнахме до стереотипните представи на българина за нещата, които го заобикалят.

Б. Г.: Така е. Но в този стереотип влиза също така и нормалното произнасяне на думите, които употребяваме отдавна, какъвто е случаят с думата витамин, произнесена като вайтамин. С нейната употреба се получава същият ефект, който се получи с говоренето на съпругата на един известен български държавник, която заяви, че любимата й марка коли са, цитирам, „Би Ем Дабъл Ю“. Сетихте ли се, уважаеми слушатели, че става въпрос за марката коли „Бе Ем Ве?.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев и нека запомним, че вайтаминът всъщност не е нищо друго освен витамин.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!