Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, програма „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 28 октомври 2002 г.

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Тези дни отново, за съжаление, една от най-често употребяваните думи беше думата терор и колкото и да не ни се иска медиите да говорят или да пишат само за това, действителността е по-силна от желанията ни. Речниците отбелязват, че терорът е много силен (а някой речници дори употребяват думата "екстремен") страх, който парализира. Когато слушах или гледах емисиите, свързани с трагичните събития в Москва, в ума ми беше все едно есе на Михаил Епщейн – "Ужасът на цивилизацията", посветено на събитията в САЩ на 11 септември 2001 г., определено от самия автор като "футурологично есе" и публикувано на български в списание "Факел" в книжка 1 за 2002 г. В това есе Михаил Епщейн дава свое разбиране за понятието "терор" и въвежда ново понятие – "хорор" или "хорър" (можем да произнасяме тази дума и по двата начина).

ВОДЕЩ: Как се превежда на български това понятие?

Б. Г.: Можем да го преведем като 'ужас'. Понятието "хорор" е взето назаем от киноезика (нека само си спомним за т. нар. "хорър филми" или филмите на ужасите) и става според Епщейн метафора на цялата днешна цивилизация, която според Епщейн става все повече и повече хоридна.

ВОДЕЩ: Каква е разликата, която Михаил Епщейн прави между терора и хоръра?

Б. Г.: Принципна. Михаил Епщейн се основава в своите разсъждения върху етимологията на двете думи, които имат латински произход, и върху политическото значение на термина "терор". В латински "терор" означава 'сплашвам някого, изпълвам някого със страх'. А думата "хорор" или" хорър" означава 'изпълвам СЕ със страх, настръхвам, наежвам се'. Терорът – обобщава Епщейн е акт, действие, а хорорът – състояние, в което изпадаш по време на този акт. Терорът като политически термин означава метод за държавно управление чрез сплашване или средство за постигане на политически цели. И за съжаление медиите, в това число и българските, действат така, като че ли всички ние да бъдем в непрекъснато състояние на "хорър".

ВОДЕЩ: Какво имате предвид?

Б. Г.: Ами ще ви дам конкретен пример. Новинарската емисия на една от националните радиостнации в петък рано сутринта започна така (цитирам по памет): Все още нищо не е известно за съдбата на заложниците в Двореца на културата, който е плътно обграден от силите на реда. Познайте до три пъти какво си помислих най-напред?

ВОДЕЩ: Че нещо се е случило в Националния дворец на културата.

Б. Г.: Именно. И тъй като жилището ми се намира срещу НДК, скочих да видя какво точно се случва. Всичко около НДК беше напълно спокойно, доколкото успях да видя в тъмнината. Реших, че аз нещо не съм разбрал или че операцията е добре прикрита, въпреки че гласът от радиото ме уверяваше точно в обратното – че силите на реда се навсякъде и чакат сигнал за действие. Чак след няколко изречения новинарят спомена, че иде реч за Двореца на културата в Москва, а не в София, разчитайки вероятно, че вече знаем къде се е случило трагичното събитие. Но в този момент аз (и вероятно не само аз) чувахме за първи път за това събитие.

ВОДЕЩ: Да, лошият синтаксис на една новина може да доведе и до такива резултати.

Б. Г.: Още повече когато този лош синтаксис съществува в хориден контекст. Общият контекст, в който съществуваме днес, е именно хорорът, както се изразява Михаил Епщейн, и той не е типичен само Ню Йорк или Москва. Един от признаците на хорификацията със състои в това, че виждаме заплаха почти навсякъде, дори и в най-обикновените предмети и събития. Оказва се, че имаме основание да изпадаме в подобно хоридно състояние: катерушка смазва дете в резултат от съседски свади, непрекъснато гърмят магазини, коли, някой мафиот е убит и т.н. Житейският ни контекст е хориден. Живеем в непрекъснато напрежение дали нещо няма да ни се случи на улицата или вкъщи. Ето защо днес имам призив към всички електронни и печатни медии – не ни насаждайте чрез словото си още повече хорор, който така или иначе си съществува в голяма доза около нас. Мисля, че много наши слушатели и читатели на вестници биха ме подкрепили в този призив. Можем да намалим степента на хоридност, като внимаваме как се изразяваме, така че да не хвърляме излишно в паника хората.

ВОДЕЩ: Присъединявам си към вашия призив. В такива моменти именно личи отговорността на журналиста. Благодаря ви, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!