Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

„Всички девственици си приличат, всяка курва е курва по своему!“ – с тази блестяща, но малко тъжна мисъл в главата бледият младеж – за кой ли път – отново опита да атакува подстъпите към възвишенията на помургавялата девойка и след очакваната реакция уморено запали цигара.

- Защо си толкова настоятелен? Не може ли просто да седим и да си говорим...

- Да си говорим? За какво? За ескимоския бит? За тези твои прекрасно оформени иглута? За тези две магически кълба, в които някоя гледачка би могла да види бъдещето ти, а пък сексуален маниак като мен вижда само едно безкрайно настояще?

- Моля те, не бъди груб! Хайде, разкажи ми нещо! Някаква история! Нещо, което ти се е случило или което би искал да ти се случи...

- Знаеш какво бих искал да ми се случи! Нека да ми се случи и после ще ти го разказвам колкото щеш!

- Вторачил си се в тази своя идея-фикс и нищо друго не виждаш...

И тогава той може да извади нож. Ей така, уж на шега. Може обаче веднага да започне да го използва. Дали тя ще вика? Дали ще кърви много?

Бледият младеж, оплескан с кръв, приятно уморен, отново пали цигара.

- Добре, ще ти разкажа нещо като история! Не е много дълга. Живял някога един, да речем, касапин. Обичал работата си. Обичал престилката си – цялата в кръв. Обичал ножа си. Но най-обичал майка си! Сутрин й казвал: „Добро утро, мамо!“ После я питал: „Как спа, мамо?“ и все такива думи и й говорел. Работата му споряла. Дотук добре, но веднъж, както си стоял така с престилката на алени петна и с кървавия нож в ръка, решил да се ожени. От това се почувствал толкова щастлив, че веднага хукнал да сподели радостта с майка си. „Мамо! – викнал той. – Искам да се оженя!“ „Хубаво, синко! А за кого, ако не е тайна?“ „За тебе, мамо!“

Майката замълчала. Погледнала го – силен, здрав, кървав, усмихнат – и накрая казала: „Добре, синко, само че първо трябва да ме убиеш, защото жива не мога да се оженя за тебе!“

Тогава някой взе да се смее. Направо истерично. Спря – да си поеме дъх. Отпи от чашата. После продължи.

И се смя, докато изгря слънцето.

Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

© Петър Чухов. Всички права запазени!